Автор: Нора Стоичков, председател на комисията по „Медии и свобода на словото“ на ПП „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“

Критиките към кабинета Желязков започват с констатация, която важи за повечето правителства в последните десетилетия – нямат цел и съответно задачите, които решават, са според хаотичните случки от неподредения, меко казано, живот. Тук се подпали склад –тичайте да гасим пожарите. Там убият дете на пътя – давайте на юруш да променяме правилата за движение по пътищата и, разбира се, АПИ пак е виновна. Че кой друг?! Не че са невинни тези в АПИ, но дори и неделните шофьори са наясно, че човешкият фактор много по-често е определящ за катастрофите. Едно подценено или непредвидено обстоятелство на пътя може да се превърне във фатална човешка грешка.

С една дума кабинетът Желязков действа като пожарна команда, като служебно правителство, а не като редовно.

Знаете ли разликата между служебното и редовното правителство? Грубо казано – служебното е временно правителство, което няма право да подписва международни договори особено касаещи замесването на България във военни конфликти, както и например да тегли международни заеми. Ама теглят и заеми, и договори, които дълбоко ни въвличат във война, подписват. Че ги и крият от обществеността.

По Конституция служебният кабинет се назначава от президента, но след подбор на премиер от т. нар. „домова книга”, според последните незаконни промени в Конституцията. Изборът е между 8 позиции - председателят на Народното събрание, председателят на Сметната палата или заместниците му, управителят и подуправителите на БНБ, омбудсманът или неговите заместници.

Редовното правителство се формира от първата по численост парламентарна сила в Народното събрание, след като Президентът ѝ връчи мандата. Одобрява се с обикновено мнозинство от депутатите.

Защо обаче кабинетът Желязков действа пожарно, „без цел и посока”, както се пее в популярния български естраден шлагер? Краткият отговор е, защото е съставено от представители на едно сложно и противоречиво парламентарно мнозинство, което е изразител на също толкова различни политически платформи.

Е, какво да искаме от Росен Желязков и неговото правителство в тази ситуация?! Прави каквото може човечецът. Наденал е желязната маска и гаси пожари, като по три пъти на ден се кръсти да се случи Чудото, та брюкселската администрация най-сетне да чуе какво ѝ казват отвъд океана – войната в Украйна да спре, да спре, да спре... Че как се събират 800 млрд. евро, бе, хора! Без да вдигаш цени и данъци. Чухте ли, че ЕЦБ пак щяла да вдига инфлацията, пък нас ни тътрят към еврозоната, както Ислямска държава тътреше към заколение коптите – последните автентични християни оттатък Босфора.

Кабинетът Желязков обаче е в такъв ступор да не би да сбърка нещо, че да се разпадне безпринципната и затова крехка коалиция, която го поддържа, та не отиграва дори и сервисите. Да не говорим за волетата. Като онова, което му спретна безхаберният спортен министър, чието име е известно само в тесния правителствен кръг – Иван Пешев. Някой няма ли да запита високо защо спортното министерство не излезе с ясна позиция по скандала между Весела Лечева и Стефка Костадинова в БОК, а трябва да слушаме клюки как Пеевски подкрепял Лечева, а Борисов – Костадинова. Ние с клюки и слухове ли ще бъдем управлявани, г-н Желязков?

Това, че няма предпоставки за политическа стабилност у нас има дълбоки корени най-вече в липсата на цел или свръх задача, отговаряща на прекия национален интерес, която да има българското правителство.  А не да играе на Тетрис с държавата – давай да махаме възникващите като бъг в системата проблеми или блокчета, а не обстоятелствата, пораждащи самия проблем, който създава подобието.

Докато няма ДЪЛГОСРОЧЕН национален план, докато няма ясно очертана цел къде искаме да видим България след 3, 5 или 10 години, а не да се пишат с тонове някакви си отраслови стратегии, които никой не чете, камо ли да осъществява, няма да се оправим. Начело ще ни слагат поредните политически марионетки, които обезсмислят всяко усилие да сложим държавата на релси, а ние като народ да тръгнем по пътя на Истината към едно по-добро бъдеще.

С Божията помощ.