От петролните санкции Русия ще понесе удар, защото 30% от бюджета ѝ е от износ на нефт. Но 80% от тези потоци вече са ориентирани на изток. Нарушаването на веригата на доставки със сигурност ще повиши цената на петрола глобално. Най-голям удар ще има върху Европа, която загуби своя енергиен суверенитет и днес е в тежка икономическа стагнация. Това ще бъде усетено и от Тръмп, който също има проблем с инфлацията и растежа. Глобалната икономика е свързана — никой не е застрахован!
Тръмп провежда неоколониална политика, видима във Венецуела, Колумбия, Близкия изток, Европа и Китай. Това е политика на икономическа и военна доминация. Основна цел – окончателно откъсване на Европа от Русия и превръщането ѝ в енергийно и икономически зависима от САЩ. Европа ще тегли дългове, ще купува американски оръжия, а индустрията ѝ ще се изнесе в Америка. Голямата цел на Тръмп е надмощие над Китай. Русия е стратегически енергиен партньор на Китай – следователно трябва или да бъде съюзник на САЩ, или икономически и политически отслабена.
Тръмп можеше да спре войната в Украйна, но не го направи – превърна я в бизнес. Никой не контролира „стълбата на ескалацията“.
Санкциите са форма на икономическа война – или принуждават санкционирания да преговаря, или го изтощават финансово. Русия вече е на масата на преговори – следователно санкциите целят отслабването ѝ. Това засяга и нас: „Лукойл“ осигурява 50–90% от горивата на българския пазар. Без него – по-високи цени и неравностойни преговори. Заради Зелената сделка Европа остана без сигурни енергоизточници и рафинерии – това води до загуба на конкурентоспособност и високи производствени разходи. САЩ нараняват собствените си съюзници – вместо икономическа свързаност се поражда враждебност.
Нужно е изграждане на мостове, а не противоборство.
ЕС проявява „интересна“ демокрация – присвояване на руски активи за 190 млрд. евро, нарушение на международното право. Това подкопава доверието в еврото и намалява дела му в световните резерви. Белгия предупреждава за риск от фалит заради неустойки на Euroclear към Русия – ЕК решава разходите да се поделят между всички членки.
ЕС решава да се откаже от руския газ след 2028 г. – катастрофа за Унгария и Словакия. ЕК заобикаля вето, като приема мерките като „търговски“, не санкционни. Същият „селективен демократичен“ подход ще се използва и при приемането на Молдова и Украйна. Ако ЕС продължи по този път – ще се сблъска със стена.
Вместо идеологически политики, Брюксел трябва да се фокусира върху: благоденствието на гражданите, конкурентоспособността и енергийната сигурност. България и страните от Източния фланг на НАТО са най-застрашени от провал на мирните преговори. Те трябва активно да работят за мир и сътрудничество, за да избегнат дестабилизация.
Европа вече даде заден за автомобилите с вътрешно горене. Видяхме двойния стандарт в Близкия изток, където Европа е без ясна позиция. Фон дер Лайен призна, че Европа се деиндустриализира вследствие на антибизнес политиката, наречена Зелена сделка. Европейската икономика има огромни проблеми – вместо милитаризация, Европа трябва да се върне към разума, диалога и технологичното развитие.
Европа не става независима, като смени една зависимост с друга. Силна е, когато търгува и си взаимодейства и с Изтока, и със Запада. Пълната зависимост от Америка означава трудности за европейския бизнес и загуба на конкурентни предимства.
