"Войнолюбци от всички (европейски) страни превъоражавайте се!"

Срещата между Тръмп и Зеленски предизвика поредната порция истерични конвулсии сред модерните левичари в Европа и у нас.

Точно, както комунистите под лозунг и над лозунг са залепяли по едно "демократичен", да не се обърка някой, че тоталитарният им строй не е пожелан и доброволно излъчен от народа, така и днешните еврократи, паразитиращи в Брюксел и столиците на Стария континент, на момента се обявиха в защита на "демократичните" ценности, да не се объркаме, че става дума за нещо друго.

И едва поели дъх след крахът на "демокрацията" в Америка с избора на Доналд Тръмп, поборниците за свят без лошотия трябваше пак да се сплотяват този път в защита на най-съкровенното им - войната за мир!

Като хора с крехка емоционалност, неясен пол и неизчерпаемо дълъг списък от "права и свободии", те активираха най-страшните инструменти на своята реакция - знамена на профилните си снимки, улични шествия на по бира, нощни будувания и групови селфита (от обикновени граждани до европейски лидери). Последният пирон в ковчега на несправедливостта обаче беше артилерийския къртеч от координирани постове в подкрепа на "лидера на свободния свят", които като "Кинжал" пронизаха американската, руската, китайската и още двестатина дипломации по света.

И ако жуженето на самоизлъчилия се елит ни е до болка втръснало, то е интересно е да се анализира защо събитията в последните месеци изваждат от него най-нездравите състояния на човешката психика.

Ясно е, че по време на война, всяка от страните прибягва до пропаганда. Предназначението й обаче е да излъчва послания извън кръга на най-тесните поддръжници. Те би трябвало да са наясно с реалностите на терен и да не "купуват" дезинформацията от свои. Но съвременните болшевики като пар екселанс утописти не просто са се увили в розов балон, те така са преяли със собствената си пропаганда, че докато спят, спокойно могат да се задушат в повърнатото.

Как да се погледнеш в огледалото и да останеш спокоен, ако в продължение на 3 години повтаряш, че Украйна може да спечели тази война? Та, ако се стигне до мир по тръмпистки ще е трудно да защитиш, че Русия, завладяла около 1/4 от украинската територия, е губеща в тоя конфликт.

А само преди 2 години примерът за безпристрастна журналистика и обективно домументално кино Ицо Грозев ни успокояваше, че до зимата на 23-та ще си отвоюваме загубеното. Въпрос на контраофанзива било.

Как да си погледнеш профила във фейсбук спокойно като в продължение на 3 години си повтарял като папагал, че Русия е в международна изолация? Факт, не си използвал в този период глобус или разгърната карта, за да си опресниш как изглежда света. Не си се информирал от друго освен от CNN и BBC, за да знаеш, че Лавров обиколи Африка. Латинска Америка и Азия около 20 пъти, а БРИКС почти се утрои. Но поне няма вече руски балет в Лондон и Достоевски не се преподава в университите!

След като Тръмп ни подля вода да вземе на абордаж преговорите за край на конфликта, как да бориш аргумента на заклетия русофил, че тази война не е между САЩ и Русия, а е между независимия неподстрекаван от никого украински народ и незаплашваната от приближаващото се НАТО Русия?

И ако неутралитет на Украйна, не дай си Боже, доведе до спиране на войната, какво ще стане с хипотезата, че след падането на Киев идва ред на Талин, Рига, Вилнюс и Варшава?

А ако се окаже, че от 300 млрд. долара помощ за Украйна, 100 са отишли по предназначение, а останалите са безследно изчезнали? Нали имаме нетърпимост към корупцията, а сега трябва да замижим пред несъвършенствата на символа на високия морал (било Украйна, било демократическата партия в САЩ).

След като САЩ си говори директно с Русия, а двете третират Европа като "прайд със солари", как да замажем фактът, че плановата икономика 2.0 и Зелената сделка (ако е Зелена сделката е морална, но ако е за редки метали е неморална) не направи Европа геополитическо джудже?

И на последно, но най-наситено с патос място - какво ще стане, ако България пак не е била от правилната страна на историята? А толкова пост се изписа по въпроса. И с Байдън бяхме толкова близко. Как да се живее с това знание? 

Сблъсъкът с реалността е болезнен. Особено, когато си тежко инфантилизиран, нямаш критично мислене и от години си отстоявал публично очевдно грешни тези, които за една беседа в Белия дом време могат да рухнат. В момента се разпада светът на благопожеланията и фантазиите и това е толкова несправедливо.

Но тези комсомолци не познават смирението. Това, което ги води е егото, а ударите напоследък попадат точно в целта. Тяхната борба оттук насетне ще бъде да съхранят представата за своето превъзходство и непогрешимост. Затова изтрещяват. Затова се ожесточават и имат нужда от още война. Война, която не могат да спечелят. Но на лицемерните всъщност не им пука за "демократичните ценности". За своята осанка мислят само. Ако беше  друго, щяха да са първи на фронта, а не да подстрекават чужд народ да умира за "идеалите" им!

Мартин Илиев, член на ИС на ПП "БЪЛГАРИЯ МОЖЕ"